Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2018 10:19 - НИКОЛА Д. ПЕТКОВ
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1471 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Из  моята  книга  "КЪРВАВОТО  ЛОНО  на БЪЛГАРСКИЯ  ДЪРЖАВЕН  КОМУНИЗЪМ"
 ......Комунистите били принудени да поканят опозицията в правителството....За Москва заминала делегация да разговаря със Сталин, т.е. да получи от него инструкции. В делегацията са включени: Кимон Георгиев – министър-председател; Петко Стайнов – министър на външните работи; Антон Югов – министър на вътрешните работи; Димитър Михалчев – пълномощен министър в СССР. Вождът на прогресивното човечество и баща на народите ги приел на 7 януари 1946 г. в 22 часа вечерта.

                           СТАЛИН: - “Защо е трябвало да обещавате министерства на вашата опозиция?  По-добре е нейните представители да бъдат министри без портфейл. Те трябва да бъдат допълнителни министри. Вие не трябва да третирате опозицията като страна и да искате от нея да ви предявява условия или вие да представяте условия. Чисто и просто вие трябва да искате от тях да ви представят двама представители. Ако не искат да представят, изпратете ги по дяволите... /Тук не мога да се въздържа от коментар. Защото докато чета това, си спомням едни други фрази: „няма да угаждам на опозицията с оставки”, „...на опозицията това й е работата...”...кога ли и къде ли съм ги чувала?/ Може би ние имаме известна вина, че предоставихме само на българското правителство да влезе в контакт с опозицинните групи и само то да решава въпроса, а не дадохме свой представител, който да изтълкува правилно Московското решение... Не е ли удобно да изпратим за ден-два Вишински със задача да даде съвършено ясно тълкуване на Московското решение, да каже на опозицията, че не се касае за реконструкция или нещо друго, а само да дадат двама свои представители за допълнителни членове в правителството. Ако той не дойде до успех, тогава е друга работа, но във всеки случай ние поемаме отговорността върху себе си.

        -    Все пак ни интересува ще бъдем ли признати? – пита външният министър Петко Стайнов
       -       Защо толкова много се тревожите за това? Ако опозицията не пожелае да влезне, може да не ви признаят веднага. Но срокът за изготвяне на мирния договор е кратък. След два-три месеца ще ви признаят. Нас 12 години не ни признаваха и все пак преживяхме.

                          Наистина добре е Московското решение да намери едно благоприятно приложение, защото трябва да даде морално удовлетворение на Англия и Америка и ще улесни разрешаването на въпроса за признаването на българското правителство, а това ще подпомогне българското правителство в решаването на много други задачи. Но ако Никола Петков смята, че заради него Англия и Америка ще воюват с нас, много се лъже. Това няма да стане. И в тоя случай опозиционерите вършат глупости. КАКВИ ПЕРСПЕКТИВИ СЕ ОТКРИВАТ ПРЕД ТЯХ? НИКАКВИ! Сега те имат един благоприятен случай – не го ли използуват, те са изгубени. Ако ПЕТКОВЦИ и ЛУЛЧЕВЦИ ОТКАЖАТ, това означава, че ТЕ ОТИВАТ ПРОТИВ ИЗРИЧНИЯ СЪВЕТ НА СССР  и против общата воля на тримата. Нашето вмешателство ще освободи българското правителство от всякаква отговорност. Отговорността ще падне върху нас. /Кой ли ДНЕС изрича тези думи, когато българското правителство демонстративно показва, че явно се чувства ” освободено от всякяква отговорност”?/

                           ВАШАТА ЦЕЛ трябва да бъде да съдействувате ЗА РАЗЛОЖЕНИЕ НА ОПОЗИЦИЯТА. ОТ НЕЯ НИЩО НЕ ТРЯБВА ДА ОСТАНЕ...НАШАТА ЗАДАЧА спрямо опозицията и в Румъния и в България е да действуваме за НЕЙНОТО УНИЩОЖЕНИЕ.
           -         Пред вас не са поставени никакви други въпроси – допълва В.М. Молотов. – Комюникето не е само наше дело, а е общо решение, под което са поставени подписите на трите велики сили... И затуй николапетковци изгубиха своя престиж не само вътре в страната, но и международно се обезличават. Каквото и да предприемете по-нататък, изборите в никакъв случай не бива да се поставят на дискусия. Това е ваша завоювана позиция. Изборите са станали, то е аксиома и не бива да се преврща в проблема.” / Цветков Жоро. Съдът над  опозиционните лидери. С., 1991; 17-18/

                          Най-напред да припомня какво е това Московско решение, по повод на което се състояла и срещата на Сталин с българската правителствена делегация. Става дума за поредната среща между министрите на външните работи на трите велики сили от антифашитката коалиция. След Ялта и смъртта на президента Ф. Рузвелт на 12 април 1945 г., високото равнище на отношенията между СССР, САЩ и Англия се поддържа от регулярни съвместни заседания на техните външни министри. Първото такова заседание се провело в Лондон от 11 септември до 3 октомври 1945 г. и аз по-рано писах за него. По предложение на американския държавен секретар Джеймс Бърнс второто заседание се провело в Москва през месец декември 1945 г.

                           Известният дипломат Джордж Кенън, съветник на държавния секретар Джеймс Бърнс и участник в Московските преговори, по-късно си спомня, че главната задача на неговия шеф била “да бъде постигнато на всяка цена някакво споразумение с руснаците, без значение какво именно."  И защо така незаинтересовано се отнесли американците към резултатите от Московското заседание? Ами затова, защото били обсъждани въпроси, които “засягат само такива народи като корейци, румънци и иранци.” За българите Д. Кенън дори не споменава, макар че в решението на Московската конференция се съдържала и препоръката “българското провителство да бъде “посъветвано” да разшири своя представителен характер посредством привличане на политически дейци от опозицията.” / Гунев Георги. Към  брега на  свободата  или за  Никола Петков и  неговото  време. С., 1992; 90/
......................................


                            Няколко дена след завръщането на българската делегация от Москва в София долетял препоръчаният от вожда Андрей Януариевич Вишински – тогава заместник-министър на външните работи. Само името на този човек сугестирало страх и черни мисли далеч-далеч извън пределите на Русия. Но в София се случило нещо абсолютно непредвидено както от Сталин, така и от личния му пратеник. Докато Георги Димитров и Васил Коларов – тези прочути по Европа коминтерновски българи, слушали и покорно ипълнявали всяка негова дума, вътре в държавата се намерили хора, за които Вишински май нищо особено не означавал.

                           Още с пристигането си в София Андрей Вишински, който бил привикнал със Сталиновия нощен режим на работа, съвършено естествено за него “пожелава да се срещне с Петков и Лулчев посред нощ. Няма да чака тези балкански идиоти да се излежават, я! И тук се случва ужасното по степента на своята непредвидимост събитие:  Никола Петков отказва да се яви на срещата! При това отказът е придружен от чудовищната със своята арогантност реплика: “ Никола Петков нощно време спи и с политика не се занимава. Денят е достатъчно дълъг за тази цел.” /Пак там; 92/ 
                           .....Другарят Андрей Януариевич, страшилището “Ягуариевич” на руските концентрационни лагери, отдавна-отдавна бил забравил какво е това да си имаш работа с опозиционни политици. И понеже Коста Лулчев все пак се явил на срещата, беснотията на Сталиновия емисар, изригнала от дързостта на Никола Петков, се стоварила върху неговата библейска глава. Какво ли не му наговорил, какви ли не похвати не използувал, за да го сломи. Не става и не става. Коста Лулчев, с целия си великански ръст и брада, интелигентно мълчал. На другия ден, вече по нормални дневни часове, се провела и срещата с Никола Петков. Тази среща е документирана по следния начин:  

                          “ВИШИНСКИ:  – Снощи аз настоях да се явите на среща с мен и Вие отказахте. Как се осмелихте да направите това? И кой сте Вие, та да се държите по подобен начин със специалния пратеник на генералисимус Сталин?

                           ПЕТКОВ: - Тъй като сте ме поканили на среща, без съмнение Вие знаете кой съм аз. Тъй като думите Ви целят да оставят впечатлението, че не знаете кой съм аз, ще Ви кажа. Аз представлявам най-силната политическа организация в България, БЗНС, организацията на българските селяни, които са 85% от населението на страната. Нашата организация е демократична и освен това е лоялен сътрудник на останалите организации, влизащи в състава на политическата опозиция. Ние се занимаваме с политика през деня, а не през нощта. Нощите повече подхождат за конспирации, които ние не харесваме.

                           ВИШИНСКИ: - Вие знаете ли кой съм аз?

                           ПЕТКОВ: - Разбира се – Вие сте заместник-министър на външните работи на Съветския съюз.

                           ВИШИНСКИ: - Вие трябва да се подчините на нашето решение и да се включите в състава на правителството.

                           ПЕТКОВ: - Аз и моите приятели сме готови да влезем в правителството само при положение, че нашите условия, свързани със създаването на действително демократично правителство, бъдат приети.

                           ВИШИНСКИ: - Вие нямате право да издигате каквито и да било условия! Вашата задача е да определите двама души, които ще имат готовност да влязат в правителството незабавно! Без каквито и да било предварителни условия. Това е нареждането на генералисимус Сталин. Давате ли си представа какво означава това? Аз нямам време за губене.

                           ПЕТКОВ: - Господин Вишински, аз не съм свикнал да получавам разпореждания от който и да било чужд държавник. Аз се подчинявам единствено на разпореждането на своя народ и на своята организация.

                           ВИШИНСКИ: - Аз съм виждал много такива като Вас. Точно толкова упорити и арогантни. Вие обаче не сте в състояние да се противопоставите на Съветския съюз. Много сте дребен за подобно нещо. Сам ще видите какво очаква онези, които се осмелят да ни се противопоставят! Вие още не ни познавате /Вишински удря с юмрук по масата/.  Ще приемете предложението ни Вие, няма къде да ходите!

                           ПЕТКОВ: - Ние се борим, господин Вишински, в името на защитата на нашите идеи и на правата на нашия народ. Това е наш дълг и нищо не може да ни застави да се отклоним от него.

                           ВИШИНСКИ: - Дребен сте Вие за тази работа и историята ще Ви отмине!” /Пак там; 93/

                           Как реагирали българските комунисти на провала, който сполетял както техните усилия, така и бруталният натиск на Вишински с цел да сломи политическата воля на българската демократична опозиция? На 16 януари се състояло заседание на Политбюро на ЦК на БРП /к/. На него се лансирала оценката, че “Акцията за неподчинение на органите на властта, която се наблюдава през последните дни в страната се ръководи от единен център, действуващ по план и видимо е свързан с разпорежданията на Никола Петков... Необходимо е да се вземат най-сериозни политически, административни и съдебни мерки за прекратяване на тези действия... Трябва да се покаже твърдостта на властта, нейната воля да изпълнява законите И АКО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ АРЕСТУВА ПЕТКОВ, ДА БЪДЕ АРЕСТУВАН, независимо от крясъците срещу това.”/ Цветков Жоро. Съдът над  опозиционните лидери. С., 1991; 19/

                           .... Това е вече стилът на Георги Димитров, завърнал се преди два месеца от Москва. Политбюро на комунистите за първи път си позволява да обсъжда решение не само за политически действия срещу опозицията, но и за арестуването на Никола Петков. Очевидно е, че Сталиновото нареждане за унищожаването на опозицията влиза в действие. Засега в мозъците и устата на хората от Политбюро. Но до реалното изпълнение на това нареждане спрямо Петков ще мине още година и половина.




Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258197
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол